Култура

Културата на Казахстан

Казахската народност, която е изминала дълъг период на формирането си, в който са участвали много племена и народи, заема важно място в историята на Евразия и е един от най-древните етноси. Тя е приемник на културното наследство на всички народи, които участваха в нейното формиране, затова казахският народ е един от най-богатите в културно отношение.

Културата на казахите до ХХ-ти век е оставала номадска, но въпреки това, за много хилядолетия е изминала пътя на развитие не по-малко сложен и интересен от другите народи. Номадите-казахи са изработили свой начин на мислене и обществена организация, която обединява в себе си познанията на Запада и Изтока. В резултат на това смесване най-голямо развитие получиха традициите, обредите и обичаите.

Празнуване на раждането на син.
Животът и благополучието на казахите са зависели от издържливостта, силата, ловкостта и съобразителността, затова за възпитаването на тези качества у децата от ранно детство се е отделяло голямо внимание. По тази причина много от казахските обреди са свързани с раждането, детството, юношеството и пълнолетието на младия човек. Детето често бе наричано с името на най-уважавания в аула ( селото ) човек. Казахът води своето родословие по мъжка линия.

Само дете, родено от сина, се е смятало за немере – внук. Детето на дъщерята не е могло да се смята за внук, затова се е наричало жиен – племеник. По неписания закон на степите дъщерите се омъжвали само за хората от други родове и аули, затова техните деца не са могли да разчитат на положението на преки потомци на главата на семейния род. Като етапи по пътя към пълнолетие са се отбелязвали такива събития, като слагане на новородения в люлката (бесике салу), първите стъпки при прохождането (тусае кесу) . В този ден, по казахски обичай, в юртата, където детето прави първата стъпка, са
канили най-възрастния и уважаван в аула човек, за да разреже с нож специално завързаните за краката на детето въжета.
Народни празници и игри. Възникването на игрите и празниците се отнася към дълбока древност и в своето развитие те са преминали през различни форми, съответстващи на обществените отношения и стопанският живот на народа през различни периоди от време.
Военно-спортните игри ( сайъс, аударъспак, жамбъ ату, алтън кабак, курес и др. ) са били свързани с войните и набезите. Част от игрите и развлеченията са изпълнявали ритуална и обредна функция – погребални, брачни церемонии.
Народни тържества (мейрам, той, ас) и игри са били посвещавани на знаменателни събития и са носели обществен характер. За най-голям празник се е смятал помен с конни надбягвания. Например, за помена (ас) на старейшината на рода са се събирали много хора – до 15 хиляди. Тържеството е продължавало 3-7 дни, при това всеки ден са се провеждали игри, състезания, а в последния ден са се провеждали конни надбягвания. Тържеството по повод свадба се е започвало с общо гощаване. Тук можело да се чуят свадбени песни на известни акъни, да се участва в игри и весели развлечения. Главното развлечение е било байга (надбягване с коне ) с богати призове за победителите.
Както във всички мюсюлмански страни е било прието всяка година да се отбелязват 2 религиозни празника – разговяване или завършване на постите – ураза айт и след 70 дни – жертвоприношения – курбан айт. В дните на кубран айт в жертва се принасят най-добрите животни. При казахите при празненствата доминира обредната страна в сравнение с религиозната.

Един от древните развлечения на казахите е бил ловът, особенно – ловът със специално обучени ловни птици. Самият ловец се нарича кус-беги или беркутчи. Опитът за обучаване на диви птици ( соколи, беркути, орли ) се е натрупвал векове наред и се е предавал от поколение на поколение. В днешно време беркутчи се срещат все по-рядко. Те използват специални приспособления: покривало, калпак, ложе, връзка. Сезонът на лова с беркути е започвал с падането на снежната покривка, зимно време кожите на лисиците и зайците са по-ценни.

Науръз. Съвременното казахско наименование на Новата година – Науръз е дошло от персийския език: нау – нов, руз – ден. Преди началото на новата година казахите са наричали улъс кун – денят на цялото племе. На празничната маса роднините са искали и получавали прошка, разменяли са си подаръци и са си пожелавали различни блага. След дългата зима с идването на пролетта се отбелязва празникът на зараждането на живота. Главното блюдо на празника – науръз коже, включващо 7 задължителни елемента, олицетворяващи 7 основи на живота – вода, месо, сол, масло, брашно ( ориз, жито, царевица ) и мляко, символизиращи щастие, късмет, мъдрост, здраве, богатство, бързо израстване, закрила на небето.
През пролетта хората бързат да се обновят физически и духовно – освобождават се от дългове, стари ненужни вещи, кърпят дрехите, ремонтират жилищата, кладенците, искат прошка от близките си, канят гости и подаряват подаръци на роднините.
Всеки трябва да отиде в седем къщи и да посрещне вкъщи седем гости. Днес казахите посрещат Науръз на улиците, площадите, парковете, провеждат се състезания на акъни, национални видове спорт – казакша курес, тогъз кумалак, къз куу, байга.
Различни традиции и ритуали учат хората да уважават националната култура и способстват за сближаването и взаимното разбирателство между тях.

Comments are closed.