Социално-икономическото развитие

Социално-икономическото развитие на Република Казахстан

Още в зората на независимостта президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев определи основния принцип на развитието на страната: “Първо икономиката, а после политиката”. Това означава, че демократична правова държава следва да се изгражда, като се акцентира върху развитието на пазарна икономика. Времето показа, че този принцип е бил правилен. Днешният напредък на Казахстан наистина впечатлява, особено в сравнение с други страни от постсъветското пространство, които като Казахстан преживяха тежка криза в началото на 90-те години. Благодарение на умелата политика за привличане на инвестиции и балансираната вътрешна политика републиката успя да избегне избухването на политически и етнически конфликти на своята територия и да създаде динамична икономика с БВП, достигащ до 7 000 долара на глава от населението. Големите икономически предимства в сравнение с останалите централноазиатски държави дават основание на експертите да разглеждат Казахстан като “икономическия локомотив” на цяла Централна Азия.
Страната разполага с богати залежи от полезни изкопаеми, обширни селскостопански земи, квалифицирани кадри, значителен промишлен потенциал.
Още в началния етап от самостоятелното развитие на страната бе направен изводът, че Казахстан едва ли ще се превърне в независима, суверенна и процъфтяваща държава, осигуряваща добруване на гражданите си, ако не си създаде стабилна икономическа основа. Тъкмо поради това създаването на стабилна, съвременна икономическа основа за развитие на Казахстан винаги е било и си остава сред основните приоритети на страната.
Казахстан пое към модернизация на икономиката си и целенасочени действия да се нареди сред 50-те най-конкурентоспособни страни в света.
Днес републиката разполага с реално работеща пазарна икономика. Последователно бяха проведени икономически реформи, които да затвърдят високите темпове на икономическо развитие. От 2000 г. реалният ръст на икономиката възлиза на 10% годишно.
През 2007 г., въпреки известно забавяне, икономиката на Казахстан продължава да се развива с достатъчно високи темпове. Реалният ръст на БВП през 2007 г. достигна 8,5%, за което спомогнаха както вътрешни, така и международни фактори.
След вътрешните фактори, оказали положително влияние върху икономическия ръст, следва да отбележим нарастването на съвкупното търсене, запазване инвестиционния рейтинг на страната, укрепване на държавните компании (повишаване на капитализацията, високи рейтинги), запазване на икономическата активност в суровинните отрасли на икономиката и в държавния икономически сектор.
За ръста на икономиката способства и ценовата конюнктура на световните пазари на енергийни ресурси и метали. И по-конкретно, през 2007 г. световните цени на нефта от марката Brent скочиха с 46,8%.
Положението в реалния сектор също се характеризира с устойчиви темпове на нарастване.
През 2007 г. обемът на промишленото производство нарасна с 4,5%, а на обработващата промишленост – с 6,7%, което е благоприятна тенденция и свидетелство за ефективността на мерките за диверсификация на икономиката.
През февруари 2008 г. обемът на промишленото производство възлиза на 1 498,6 милиарда тенге, което е с 3,4% повече в сравнение с периода януари–февруари 2007 г. В миннодобивната промишленост обемът на производството се е увеличил с 5,4%, в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода – с 12,9%, а в обработващата промишленост е намалял с 1,8%.
Обемът на брутната селскостопанска продукция през периода януари–февруари 2008 г. нарасна с 3,6%. Обемът на строителството възлиза на 93,7 милиарда тенге, което е с 3,3% повече от постигнатото през периода януари–февруари 2007 г.
Стабилен ръст се наблюдава и в другите икономически отрасли: в миннодобивния отрасъл ръстът през 2007 г. е 2,6%, в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода – 7,3%. Прирастът при обема на брутната селскостопанска продукция възлиза на 8,4%.
Услугите в сектора на комуникациите бележат ръст от 33%, обемът на инвестициите в основния капитал е нараснал с 8,2%, а в строителния сектор  – с 15,3%.
През февруари 2008 г. цените на предприятията-производители на промишлена продукция нарастват в сравнение с декември 2007 г. с 0,8 %, а през януари–февруари 2008 г. в сравнение с януари–февруари 2007 г. са се увеличили с 35,7%.
Общият обем на превозените товари през януари–февруари 2008 г. възлиза на 289,5 милиона тона и в сравнение с януари–февруари 2007 г. бележат ръст от 3,1%. Услугите в сектора на комуникациите възлизат на 64,5 милиарда тенге, бележейки ръст от 25,4%. Търговията на дребно възлиза на 327,8 милиарда тенге, което е ръст от 5,1%. Обемът на инвестициите в основния капитал е 379,4 милиарда тенге, което е с 15,3% повече, отколкото през януари–февруари 2007 г.
Индексът на потребителските цени през февруари 2008 г. в сравнение с декември 2007 г. достига 101,9%; а през януари–февруари 2008 г. в сравнение с януари–февруари 2007 г. – 118,8%.
Успехите на икономиката ни спомагат за постоянния и стабилен ръст на благосъстоянието на населението. Редовно се повишават пенсиите, заплатите и помощите. Доходите на гражданите се увеличават ежегодно, което спомага за подобряване качеството на живот и им позволява да градят смели планове за бъдещето. През 2007 г. реалният доход на глава от населението в парично изражение се е увеличил със 17,1%. Реалната работна заплата е нараснала със 17,8%. Равнището на безработицата е 7,3%, което е понижение с 0,5% в сравнение с 2006 г.
През февруари 2008 г. в икономиката на републиката бяха заети 7,7 милиона души, което е с 287 000 (3,9%) повече, отколкото през февруари 2007 г.
Броят на безработните през февруари 2008 г. е 603 100 души, което е с 22,2 хил. по-малко, отколкото през февруари 2007 г. Равнището на безработицата спадна до 7,2% от броя на икономически активното население (през февруари 2007 г. е съставлявало 7,7%).
През януари 2008 г. номиналният паричен доход на глава от населението се е увеличил в сравнение с януари 2007 г. с 21,9%, а реалните доходи – с 2,7%.
Средната месечна заплата през януари 2008 г. е нараснала в сравнение с януари 2007 г. с 19,1%. Реалната заплата за същия период се е увеличила с 0,4%.
По данни на Националната банка на РК кредитните инвестиции на банките от второ равнище в икономическите отрасли към 01.03. 2008 г. възлизат на 7239,5 милиарда тенге, което е с 44%  повече, отколкото към 01.03. 2007 г.
Кредитните инвестиции в икономиката на банките от второ равнище в края на 2007 г. възлизат на 7258,4 милиарда тенге, нараствайки от началото на годината с 54,7%.
Обемът на депозитите през 2007 г. е нараснал с 25,9% и в края на 2007 г. възлиза на 3873,9 милиарда тенге.
Обемът на депозитите в банковата система към 01.03. 2008 г. възлиза на 3967,6 милиарда тенге, което е с 24,7% повече, отколкото към 01.03.2007 г.
Поради редица обективни фактори през 2007 г. в страната се наблюдаваха ускорени инфлационни процеси. В края на 2007 г. (през декември 2007 г. в сравнение с декември 2006 г.) инфлацията достигна 18,8%, което е с 10,4% (8,4%) повече от аналогичния показател за 2006 г. В структурата на индекса на потребителските цени се отчита ускоряване в сравнение с 2006 г. на темповете на нарастване на цените на хранителните стоки (26,6% срещу 7,3% през 2006 г.), нехранителните стоки (10,5% срещу 7,1%), на платените услуги (15,4% срещу 11,6%).
Средният годишен процент на инфлацията за 2007 г. е 10,8% срещу 8,6% за 2006 г.
Макроикономическата политика на съвременния етап предполага преход от по-високи темпове на икономически ръст като резултат от благоприятната конюнктура на световните стокови пазари към осигуряване на умерен икономически растеж, преди всичко за сметка на развитието на несуровинните икономически отрасли.
Нестабилността на световните финансови пазари се отразява в определена степен върху икономиката на Казахстан. Създалите се обстоятелства дават възможност на правителството да осъществи структурни реформи за запазване устойчивия икономически растеж в Казахстан.
Днес пред правителството на Казахстан стоят редица приоритетни задачи, що се отнася до осигуряване на макроикономическа стабилност.
Бързите промени в конюнктурата на световните финансови пазари изисква адекватна реакция. Навременното разкриване на потенциалните рискове за финансовата система ще даде възможност да се вземат оперативни мерки за отстраняването им.
Ето защо най-актуална е задачата да се създадат ефективни механизми, чрез които държавата системно и оперативно да реагира на заплахите от финансова и икономическа нестабилност.
Провеждането на благоприятна икономическа политика ще си остане основен фактор за осигуряване на стабилни умерени темпове на икономически растеж през 2008–2010 г., за построяването на конкурентоспособна икономика и повишаването на жизнения стандарт на гражданите.
Инвестиционната политика за защита и привличане на чужди инвестиции, осъществявана в Казахстан, създаде положителен международен имидж на държавата. В резултат от това Казахстан пръв сред страните от ОНД получи инвестиционен рейтинг от три водещи световни рейтингови агенции.
Нужно е да отбележим, че основен фактор на растежа е икономическият климат, даващ възможност да се привлича значителен обем от чуждестранни инвестиции.
Инвеститорите знаят, че днес Казахстан е надежден партньор, гарантиращ стабилност и осигуряващ взаимноизгодно сътрудничество.
През периода от 1993 г. до януари–септември 2007 г. в страната са влезли 62,1 милиарда долара преки чужди инвестиции, от които 10,6 милиарда през 2006 г., 10,7 милиарда – през януари-септември 2007 г.
Икономическия ръст върви ръка за ръка с увеличавана показателите за външната търговия. Външнотърговският оборот на Казахстан през 2007 г. достигна 80,5 милиарда долара и в сравнение със същия период през 2006 г. нарасна с 30,0%, като износът възлезе на 47,7 милиарда долара (увеличение с 24,8%), а вносът – 32,7 милиарда (увеличение с 38,3%).
По данни на митническата статистика външнотърговският оборот на Казахстан през януари-февруари 2008 г. възлиза на 14,9 милиарда долара и в сравнение с периода януари-февруари 2007 г. е нараснал с 41,8%, като износът възлиза на 10,3 милиарда (прираст с 62,0%), а вносът – на 4,6 милиарда (прираст с 10,9%).
Към днешна дата Казахстан има споразумения за взаимна защита и поощряване на инвестициите, предвиждащи най-благоприятни условия за чужди инвеститори, с над 40 държави. Запланирано е в най-скоро време да се подпишат около 10 двустранни и многостранни споразумения в същата област.
Казахстан обръща специално внимание на сътрудничеството с чуждестранните инвеститори. Пример за това е Съветът на чуждите инвеститори, създаден през 1998 г. под председателството на Президента на Република Казахстан.
Членове на Съвета са официални лица от Правителството на Казахстан и висши ръководители на най-големите транснационални компании, действащи на територията на Казахстан.
Съветът представлява своеобразна платформа за обсъждане на различни предложения за усъвършенстване на законодателството в инвестиционната дейност, въпросите на реализирането на големи инвестиционни проекти и други въпроси, с които се сблъскват чуждите инвеститори в Казахстан.
За по-нататъшно развиване на институционално-правовата база за поощряване и защита на инвеститорите през 2003 г. бе приет Закон за инвестициите, който положи правните и икономическите основи за стимулиране на инвестициите, за гарантиране защитата на правата на инвеститорите при реализацията на инвестиции в републиката.
През същата 2003 г. започна реализирането на Стратегия за индустриално-иновационно развитие до 2015 г., чиято основна цел е диверсификацията на икономиката, създаването на иновационна икономика и развитието на несуровинния сектор.
Казахстан избра модела на конкурентоспособната икономика с приоритетни отрасли, разполагащи с икономически потенциал за повишаване конкурентоспособността, като по този начин сложи началото на реализацията на клъстерната инициатива, насочена към развиване на конкурентоспособна, високотехнологична и ориентирана към износа икономика.
Осъществяването на Стратегията обуславя тенденция за растеж на обработващата промишленост, изпреварващ темповете на миннодобивната. През последните три години средните годишни темпове на ръста в обработващия сектор достигат 107,5%, а в миннодобивния –104%.
През последните 5 години обемът на продукцията на обработващата промишленост скочи почти двойно. Продукцията на машиностроителния комплекс нарасна трикратно.
Нещо повече, през 2006 г. в сравнение с 2003 г. броят на научно-изследователските и проектантско-конструкторските звена се увеличи 2 пъти, а разходите за технологични иновации –почти 3 пъти. В резултат на това нарасна и иновационната продукция – 2,4 пъти, включително и изнесената от Казахстан –1,8 пъти.
По този начин в периода на активния етап за реализиране на Стратегията се създаде основа за разширено възпроизводство на икономиката.
През 2007 г. правителството започна реализирането на програмата “30 корпоративни лидери на Казахстан” за консолидиране усилията на бизнеса и държавата при създаването на нови и модернизацията на съществуващите производства, осигуряващи диверсификация и развитие на експортния потенциал на несуровинния икономически сектор, за изграждане на родни корпоративни лидери от регионален и световен мащаб.
Програмата предвижда държавна подкрепа за реализиране на качествено нови проекти и по точно, такива видове държавна подкрепа, като предоставяне на дългосрочни заеми, предоставяне на държавни гаранции, съдействие при осъществяване на експортни операции, отпускане на парцели, необходими за реализирането на проектите и т. н.
В момента са постъпили над 100 заявки за качествено нови проекти, възлизащи общо на 72 милиарда долара. Обособен е регистър на 30-те първостепенни проекти, които се намират под специалния контрол на правителството. Приоритетността на селектираните проекти бе определена с оглед на необходимостта от решаване преди всичко на инфраструктурни проблеми, задържащи реализацията на други потенциално перспективни проекти.
Така например 18 от тях са насочени към развиване на електроенергетиката, железопътната, автомобилната, газопроводната и морската инфраструктура.
Те ще се реализират преди всичко чрез концесионни механизми, частни инвестиции и съ-финансиране от републиканския бюджет, а също и чрез предоставяне на държавни гаранции и привличане на заеми отвън.
Проектите в обработващия икономически сектор ще се осъществяват чрез частни инвестиции с подкрепата на институциите за развитие.
Като цяло, през периода 2009–2013 г. за реализирането на 30 селектирани качествено нови проекти се планират 50 милиарда долара от всички източници на финансиране, от които държавното финансиране ще възлезе на 8 милиарда долара.
С цел създаване на голям регионален финансов и културен център в Централно-Азиатския регион в град Алматъ започна работа Регионален финансов център. За създаването му бяха привлечени авторитетни консултантски групи, беше проучен международния опит от подобни регионални финансови центрове. Главни принципи за функциониране на финансовия център са достъпността, прозрачността, стабилността, стимулирането на участниците, държавната подкрепа.
Правителството на Казахстан осигурява максимално благоприятен данъчен режим, действа специална държавна институция, осъществяваща регистрацията и администрирането на участниците във финансовия център, създаден е специален съд, който да осигурява правната защита, благоприятното и конкурентоспособно функциониране на финансовия център.
Казахстан пръв от страните от ОНД основа Национален фонд за осигуряване на стабилно социално-икономическо развитие, намаляване зависимостта от неблагоприятни външни фактори и осигуряване съответното равнище на макроикономическа стабилност. В националния фонд постъпват всички доходи от добива и износа на нефт. В момента фондът е натрупал над 23 милиарда долара.
Провежданата в Казахстан политика за подобряване на инвестиционния климат обуславя постоянно растящия интерес към казахстанския пазар от страна на чуждите инвеститори. Така например, ако през 1999 г. броят на предприятията с чужд капитал са били към 2 000, през 2003 г. той нараства до 6 500, а през 2006 г. те са вече 7 700.
При това се наблюдава стабилна тенденция за увеличаване на преките чужди инвестиции в обработващата промишленост. Например през 1993 г. общата сума на преките чужди инвестиции в обработващата промишленост възлизаше на 44 милиона долара, през 1998 г. те са почти 103 милиона, през 2006 г. –644 милиона, а през 2007 г. – над 603 милиона долара.
Правителството на Република Казахстан придава особено значение на полицентричното развитие на страната, при което “точките на растеж” – перспективните и развиващите се градове или региони – играят ролята на “локомотиви” за всички останали територии на страната. Във връзка с това през 2006 г. в Казахстан беше приета Стратегия за териториалното развитие на Република Казахстан до 2015 г.
Като инструмент на междурегионалното и междуотрасловото взаимодействие в регионите бяха създадени социално-предприемачески корпорации (СПК), ориентирани към активизация на предприемачеството в няколко взаимосвързани региони.
Такава нова идея, каквато са СПК, няма в нито една друга страна от ОНД. Мисията на СПК е да спомагат за икономическото развитие на регионите чрез консолидация на държавния и частния сектор. СПК бяха основани за създаване на конкурентоспособна, ориентирана към износа икономика, управляване на активите, привличане на местния бизнес към социално значими обекти и насочване на получената печалба към решаването на социални задачи.
В момента в страната активно се формират 3 туристически центъра: “Бурабай” в Акмолинска област, “Жана Иле” в Алматинска област и “Кендерли” в Мангъстауска област.
Провеждат се мерки за формиране на центрове на икономически ръст чрез създаване на индустриални зони, технопаркове и специални икономически зони в регионите.
В момента в Република Казахстан има шест специални икономически зони (СИЗ):
в Мангъстауска област – “Морпорт Актау” (транспортно-логистичен център);
в Астана – “Астана – новия град” (строителство);
в Алматинска област – “Парк за информационни технологии” (иновации);
в Южно-Казахстанска област – “Онтустик” (развитие на текстилната промишленост);
в Атърауска област – СИЗ “Национален индустриален нефтохимически технопарк”;
в Акмолинска област – СИЗ “Бурабай” (туризъм, хазартен бизнес).
Функционират регионални технопаркове в Алматинска, Карагандинска и Западно-Казахстанска област и действат две индустриални зони в град Астана – за производство на строителни материали и в град Темиртау – за металургическа промишленост.
За развитие на граничните региони се предприемат мерки по изграждане на центрове за трансгранично сътрудничество “Хоргос”, “Достък” и “Колжат” в Алматинска област, за разрастване на пристанище “Актау” в Мангъстауска област, за създаване на Международен център за трансгранично сътрудничество “Таскала – Озинки” в Западно-Казахстанска област.
Като цяло, Стратегията за териториалното развитие на Република Казахстан до 2015 г. определи перспективите за насоката на регионалната политика, а успешната реализация на националната и регионалната стратегия ще позволи на Казахстан да затвърди позициите си в Централно-азиатския регион, да се превърне в интегратор на икономическите отношения в региона, в притегателен център за инвестиции, както и да осигури значително подобрение на качеството на живот за населението в страната ни.
Освен това, с цел развитие на проблемните територии продължава реализирането на Държавната програма за развитие на селските територии 2004–2010 г., на Програмите за комплексно решаване проблемите на Аралската област в периода 2007–2009 г. и развитието на град Семипалатинск в Източно-Казахстанска област за периода 2006–2008 г.
През последните години системата за социално осигуряване и социална защита претърпя по-нататъшно развитие.
През 2007 г. по сравнение с 2000 г. разходите на държавния бюджет за социално осигуряване и социална защита се увеличиха почти тройно – от 171,1 милиарда тенге на 502,4 милиарда тенге.
Това позволи значително да се увеличат доходите на населението, за което свидетелстват следните показатели: От 2000 г. до 2007 г.
- минималната работна заплата нарасна 4,6 пъти (от 2 129 на 9 752 тенге);
- минималната пенсия – 3,6 пъти (от 2 680 на 9 752 тенге);
- средната работна заплата – 3,7 пъти (от 14 374 на 53 238 тенге);
- средната пенсия – 2,4 пъти (от 4 462 на 10 823 тенге);
- жизненият минимум – 2,2 пъти (от 4 007 на 8 861 тенге);
От януари 2006 г. се използва нова методика за изчисляване на жизнения минимум. Освен това той е законодателно фиксиран с единен социален индикатор за установяване размера на минималната месечна заплата, минималния размер на пенсиите и базовите социални плащания.
От 01. 01. 2008 г. във връзка с увеличаване размера на жизнения минимум се увеличиха  с 14% размерите на държавните социални помощи за инвалидност, загуба главата на семейство и старост.
Над едни милион и половина пенсионери получават пенсионни плащания на солидарна основа. Повишаването на пенсиите става ежегодно и през последните години номиналният ръст на пенсионните плащания изпреварва ръста на индекса на потребителските цени.
Развива се системата на пенсионните фондове. Към 01. 01. 2008 г. в страната действат 14 пенсионни фонда, като сумата на пенсионното натрупване надхвърли един трилион тенге (1 208,1 милиарда тенге). Сумата на чистия инвестиционен доход е 339,7 милиарда. Единният списък на лицата, сключили договори с пенсионните фондове съдържа 7,5 милиона души.
От 01. 07. 2005 г. на всички пенсионери независимо от трудовия стаж, заплатата и размера на начислената пенсия се отпуска базово пенсионно плащане, размерът на която през 2007 г. възлизаше на 3 000 тенге, а от 2008 г. е 4 210 тенге.
От 2005 г. в страната е въведено задължително социално осигуряване, което включва застраховка при загуба на трудоспособност, загуба на главата на семейството и безработица.
За защита на майчинството и детството от 2003 г. е въведена еднократна помощ при раждане на дете. От 01. 01. 2006 г. се изплащат месечни детски добавки за деца до 18-годишна възраст от социално слаби семейства, а от 01. 07. 2006 г. – месечни добавки за деца до едногодишна възраст.
Освен това от 2008 г. е в сила задължително социално осигуряване за бременност, раждане и майчинство за работещите жени.
В хода на реформата на системата за социално осигуряване бе проведена монетаризация на помощите в натура.
През 2002 г. с приемането на Закона за държавната целева социална помощ в страната бе въведена универсална система за оказване на целева социална помощ (ЦСП) на семействата, чийто доход на член от домакинството е под чертата на бедността.
В резултат от това намаля броят на нуждаещите се граждани с доход на човек под чертата на бедността (от 10,2 % в началото на 2002 г. на 2,2 % (или 339,1 хил. души) към 1. 01. 2007 г.).
Бе приет Закон за социална защита на инвалидите в Република Казахстан и се изпълнява Програма за реабилитация на инвалидите за периода 2006–2008 г. Отличителната им особeност е внедряването на нова парадигма, когато основната цел е насочена към създаване на равни възможности за инвалидите да участват в живота на обществото.
Положението на пазара на труда в последните години се характеризира с ръст на заетостта и съответно, понижаване нивото на безработицата. Равнището на безработицата спадна от 12,8 % през 2000 г. на 7,3 % през 2007 г.
От 01. 06. 2007 г. е в сила Трудовият кодекс на Република Казахстан, чиито норми и разпоредби са насочени към реализацията на конституционните гаранции и трудовите права на гражданите в съчетание с интересите на работодателите.
Продължава работата по разгръщане на социалното партньорство. Съгласно поръчението на държавния глава се придвижват принципите на Глобалния договор, подписват се меморандуми за взаимно сътрудничество в рамките на корпоративната социална отговорност на бизнеса.
През последните години значително се увеличи финансирането на здравеопазването (6 пъти за последните осем години); създадоха се и перспективи за по-нататъшно развитие. Тъй като нашата държава е социална, тя и занапред смята да отделя сериозно внимание на развитието на този отрасъл.
За да се създаде ефективна система за оказване на медицинска помощ, основаваща се на принципите на солидарната отговорност между държавата и човека за опазване на здравето, приоритетното развиване на първичната медицинско-санитарна помощ, насочена към подобряване здравното състояние на населението, бе утвърдена Държавна програма за реформиране и развитие на здравеопазването в Република Казахстан за периода 2005–2010 г., в рамките на реализирането на която се предполага:
да се осъществи преход към международните принципи на организация на оказване на медицинска помощ, като центърът на тежестта се пренесе върху първичната медицинско-санитарна помощ;
да се създаде оптимален модел на здравеопазване, удовлетворяващ нуждите на населението, на отрасъла и на държавата;
да се повиши степента на осигуреност на населението със здравни услуги;
да се внедрят стимули за опазване от страна на човека на собственото му здраве;
да се осигури равен достъп на гражданите до медицинска помощ и да се реализира принципа на солидарната отговорност на държавата и гражданите за опазване на здравето;
да се увеличи обема на профилактичните и оздравителни мероприятия, като се наблегне върху укрепване здравето на майката и детето, подобряване на медицинско-демографското положение и понижаване процента на социално-значимите заболявания.
Реализирането на първия етап от Държавната програма (2005–2007) беше насочено към мащабни инвестиции в отрасъла: техническа модернизация, изграждане и развитие на инфраструктурата на здравеопазването, решаваха се задачи по укрепване на първичната медицинско-санитарна помощ, формиране на здравословен начин на живот, повишаване качеството на медицинските услуги.
От 2005 г. се заделят значителни средства за безплатно осигуряване на лекарства за деца до 6-годишна възраст, за диспансеризирани деца и юноши при амбулаторно лечение на хронични заболявания, за осигуряване на желязо- и йодосъдържащи препарати за бременните, за профилактични медицински прегледи на жените в репродуктивна възраст от 15 до 49 години с по-нататъшно динамично наблюдение и подобряване.
В предстоящия период държавната политика в сферата на здравеопазването ще бъде насочена към институционални преобразования, а успоредно с това ще продължава работата по развиване на кадровия потенциал на всички равнища в отрасъла, по предоставяне на качествени медицински услуги, отговарящи на международните стандарти.
Предвид провежданата от държавата административна реформа и в частност, преминаването към държавно планиране, ориентирано към резултата и крайния потребител на услугата, модернизирането на здравната система в частта й, отнасяща се до повишаване на стандартите на административните функции така, че те да осигурят високо равнище на медицинските услуги, се превръща във важен момент.
Запазва се тенденцията броят на ежегодно пристигащите в Казахстан етнически казахстанци да нараства, за което спомага икономическият ръст в страната и ширещите се имиграционни настроения сред казахската диаспора в съседните държави – Узбекистан, Къргъзстан, Туркменистан и Русия. Размерът на имиграционната квота за тях се увеличи 30 пъти (от 500 семейства през 2000 г. на 15 000 семейства през 2007 г.). За периода 1991–2007 г. в Република Казахстан общо са пристигнали 165 861 семейства етнически казахи (оралмани), наброяващи 651 299 хил. души.
В рамките на отрасловата програма за миграционна политика 2001–2010 г. се вземат мерки за държавна подкрепа на оралманите (еднократни помощи, помощи за закупуване на жилища, компенсиране на разходите по преместването и т. н.).
В бъдеще, съгласно обръщението на държавния глава Н. Назарбаев към народа на Казахстан “Повишаване благосъстоянието на гражданите на Казахстан – главна цел на държавната политика” от 06. 02. 2008 г., ще бъде осигурено:
повишаване в сравнение с 2007 г. като цяло  на размера на средната пенсия 2,5 пъти до 2012 г., като през 2009 г. той трябва да нарасне с 25%, през 2010 г. – с 25% и през 2011 г. – с 30%. При това до 2011 г. размерът на базовите пенсионни плащания трябва да нарасне до 50% от жизнения минимум;
увеличение на държавните социални помощи и на специалните държавни помощи от 2009 г. средно с 9% на година;
поетапно увеличаване на месечните детски добавки за деца под една година в периода 2010–2011 г. до равнище, надхвърлящо средно 2,5 пъти добавките от 2007 г.;
увеличение от 2010 г. на еднократните добавки за раждане на 4-то и повече деца с повече от 4 пъти в сравнение с 2007 г.;
увеличение на заплатите на работещите в бюджетната сфера до двоен размер към 2012 г., като те следва да се увеличат през 2009 г. с 25%, през 2010 г. с 25% и през 2011 г. с 30%;
през 2009 г. трябва да се увеличи годишната квота за връщане на етническите казахстанци в историческата им родина на 5 000 семейства и тя да достигне до 20 хиляди семейства годишно.

Comments are closed.