История на Казахстан

Историята на Казахстан

По силата на действие на ред етнополитически и стопански фактори на територията на Казахстан са възникнали 3 основни етнотериториални обединения – Старши, Среден и Младши жузове. Съществуването на жузове отразява сложния процес на образуването на казахска народност и наложи своя отпечатък на местните културно-битови особености на нейното развитие.
Процесът на образуването на казахска народност завърши през ХІV-ХV вв.

В средата на ХV век се образува Казахското ханство. Разширяването на територии, укрепването на държавността, активната външна политика по време на управлението на първите ханове се смени със засилване на вътрешните борби и масовите преселвания на хората.
През втората половина на ХVІ в. се отбелязва нов политически подем на Казахското ханство, развитие на скотовъдство и земеделие, търговски отношения, разширяват се контактите с Русия и другите съседни страни.
По времето на Тауке-хан е съставен сборник от нормите на обичайното право „Жетъ Жаргъ”, където бяха определени основните принципи на обществения ред и държавното устройство.
От началото на ХVІІІ в. учестяват набезите на джунгари в казахските земи, затова хан Тауке предприема опит да обедини трите жуза.
Главните събития на войната с джунгарите са станали през 1723-1727гг., останали в историята като „Годините на велико бедствие”. Решаваща роля в борбата с джунгарите са имали общоказахските конгреси, където ръководителите ( бии ) на трите жуза Толе-би, Казъбек-би и Айтеке-би предприемат опити за създаване на народно опълчение и единен фронт за отбрана.
В трудна икономическа и политическа ситуация се постави въпросът за влизането в състава на Русия, което продължило близо 150 години.

След като Казахското ханство е било отслабено в резултат от войните,ханът на Младшия жуз Абълхаир е бил принуден да приеме условията за присъединяване на Младшия жуз към Русия (1731г.) . През 1732-1740гг. Към Русия се присъедини част от Средния жуз. Основните региони на Северо-Източен и Централен Казахстан са присъединени към Русия през 20-40 гг. на ХІХ в. След загубата на национално-освободителната борба начело с К.Касъмов и политическите действия на царска Русия, със завземането на Туркестан, Шъмкент и др. от царските войски през 60-те гг. на ХІХ в. завърши завоюването на територията на Старшия жуз.
През 1822г. с въвеждането на „Устава за сибирските къргъзи” бе ликвидирана ханската власт в Казахстан и образувани окръзи. Засилената колонизация и въвеждането на руската система за управление предизвикаха протести на казахското население, преминали в национално-освободителна борба. От втората половина на ХІХ в. Казахстан става окончателно оформена колония на Руската империя. В края на ХІХ в. аграрната политика на царска Русия доведе до намаляването на номадското население, появиха се повече земеделци, започва да се заражда промишлеността, строят се железопътни линии, развива се транзитната търговия.
През 1907г. започва „Столипинската реформа”, селяните от европейска Русия се преселват в Казахстан, от скотовъдите-казахи се отнемат пасищата. Социално-икономическите условия водят до засилването на националното движение, лидерът на което стана А.Букейханов. Участието на Русия в Първата световна война и Указа на руския цар за мобилизация на казахите за работа в тила станаха повод за национално-освободителна война на казахите през 1916 г. След февруарската и октомврийската революции през 1917г. в Казахстан се установява Съветска власт. Различни слоеве от казахското общество започват активно да се занимават с политика, създават се различни политически, профсъюзни и младежки организации. През 20-те години започва колективизацията, селяните масово протестират срещу насилственото й провеждане. Започват масови репресии. През 1939-1941гг. Казахстан става голяма база за производство на цветни метали, добив на въглища, нефт, район на развито селско стопанство. През Втората световна война ( в СССР – Велика Отечественна ) Казахстан изцяло преминава към производството на продукция за отбрана. От западните и централни райони на Съветския Съюз в Казахстан бяха евакуирани крупни промишлени обекти и културни организации. През Втората световна война са загинали около 425 хил.казахстанци.
През 50-те години в Казахстан масово се усвояват пустеещи земи, пристигат хора от други републики, строят се жилища и културни обекти, с бързи темпове се строят промишлени предприятия.
От 50-те до 80-те гг. се отбелязва кризисно положение в икономиката, наблюдава се тотален дефицит на стоки. Започнатата от М.Горбачов „перестройка” (система от социално-икономически и политически действия за реформиране на обществото) предизвика създаване на обществени движения. През декември 1986г. излезлите на площада в Алматъ младежи са изразили общонароден протест против методите на административно-командната система, която демонстрира игнориране на мнението на населението на републиката.

На 16 декември 1991г. Парламентът прие «Закон на Република Казахстан за независимост», започна формирането на нова политическа система със силна президентска власт и основана на принципите на демокрацията и уважение на основните права и свободи на човека. Първи Президент на Казахстан стана Н.Назарбаев.
През 1997г. по ред геополитически и икономически причини бе взето решение за преноса на столицата от гр.Алматъ в гр.Акмола (по-късно – Астана).

Comments are closed.